Южна Корея

Република Корея
대한민국
Южна Корея
Герб на Южна Корея
( знаме) ( герб)
Национален химн:
Песен за любов към страната

Наименование на местния жител: кореец
Местоположение на Южна Корея
Местоположение на Южна Корея
География и население
Площ 100 210 km²
( на 109-то място)
Води 0.3%
Граници  • Северна Корея  Северна Корея
Климат Умереноконтинентален климат
Влажен субтропичен климат
Столица Сеул
126.966667° и. д.
Най-голям град Сеул
Официален език корейски език
Население
(пребр., 2016)
50 801 405
( на 27-мо място)
Гъстота на нас. 509 души/km²
( на 24-то място)
Градско нас. 92%
( на 33-то място)
Управление
Форма Президентска република
Президент Мун Дже-Ин
Министър-председател И Нак-йон
Организации ООН, СТО, ОИСР, Г-20
История
Първо царство 2333 пр.н.е
Трите царства 18 пр.н. е
Корьо 918 – 1392
Чосон 1392 – 1910
Анексия с Япония 29 август 1910
Освобождение от Япония 15 август 1945
Основаване на Република Корея 15 август 1948
Икономика
БВП (ППС, 2016) Повишение 1,404 трлн. [1]
( на 11-то място)
БВП на човек (ППС) Повишение $37,948 [1]
( на място)
БВП (ном., 2016) Повишение $1.404 трлн. [1]
( на 11-то място)
БВП на човек (ном.) Повишение $ 29,730(2017) [1]
( на място)
ИЧР (2014) 0.898 (висок)
( 17-то)
Коеф. на Джини (2013) 30.2 (среден)
Прод. на живота 82.3
( 11-то)
Детска смъртност 2.91
( 23-мо)
Валута Южнокорейски вон (₩) ( KRW)
Други данни
Часова зона Корейско стандартно време +9
Код по ISO KOR
Интернет домейн .kr
Телефонен код 82
Официален сайт korea.net

Репу̀блика Корѐя или РК ( Хангъл: 대한민국; Ханча: 大韓民國; Теханмингук), наричана по-често Ю̀жна Корѐя, е суверенна държава в Източна Азия, заемаща южната половина на Корейския полуостров или 100 210 km² от площта му.

На север граничи с Корейската Народнодемократична Република (КНДР), а по море е заобиколена от Китайската народна република на запад и север, Япония на изток и Тайван на юг. Територията ѝ е предимно планинска. [2]

Страната е урбанизирана на 92%, половината от населението живее в Сеулския национален столичен район във високи жилищни блокове. Столицата Сеул е глобален град с четвъртата най-развита икономика и седмият най-екологичен град в света. [3] [4]

Най-ранните артефакти или по-точно данни за корейска керамика датират от 8000 г. преди н.е. Първата корейска държава Кочосон датира от 2333 г. пр.н.е., а след като се разпада през I век започва периода на Трите царства. От едно от тези царства идва името Корея – Когурьо, което е било силно царство в Източна Азия и владеело територии на Североизточен Китай, части от Русия и Монголия и 2/3 от Корейския полуостров по времето на Гуангето Велики. След разпадането на Трите царства идва периода на династиите Корьо ( 918 – 1392) и Чосон ( 1392 – 1910), при която е и обнародвана корейската азбука ( хангъл) от Седжон Велики. [5] [6] [7] Историята на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 в Списъка на световно културно и природно наследство.

Република Корея е образувана през 1948 година от американската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 е управляван от Японската империя. Политическите различия със Северна Корея, заемаща територията на съветската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 г., но без официален мирен договор. И двете корейски държави биват приети в ООН през 1991 г.

Икономиката на Република Корея е част от Четирите азиатски тигъра, скачайки средно с 10% на година за повече от 30 години в период наречен „Чудото на река Хан“. Благодарение на големия фокус над иновациите, периода продължава толкова дълго. Днес Южна Корея е петият най-голям износител и осмия най-голям вносител в света, страната с най-голям бюджетен излишък от членовете на Г-20 и страната с най-висок кредитен рейтинг в Източна Азия. РК има договори за свободна търговия със 75% от икономиките по света и е единствената държава от Г-20, която търгува едновременно с Китай, САЩ и Европейския съюз. През 1987 се въвежда многопартийната система и всеобщото избирателно право ставайки най-модерната демокрация в Азия, известна с прозрачност на правителството, високо ниво на здравеопазването и свобода на религията. Високото ниво на гражданска свобода води до широкото разпространение на културата, главно музиката известна като кей поп и сериали известни като корейска драма наречени заедно „Корейска вълна“, които заливат Източна Азия (от 2000 г.) и Америка, и Запада (от 2009 г.). Седалищата на Зеления фонд на климата (към ООН) и Глобалния институт по зелен растеж се намират в страната и самата тя е лидер в опазването на околната среда с политика на нисковъглеродна икономика.

Според Индекса на човешкото развитие е най-развитата страна от Източна Азия. В световен мащаб, Република Корея е на челните места и по лична безопасност, образование, сигурност на работното място, лесно развиване на бизнес и е на първо място по качество на здравеопазването в света. Южна Корея е на второ място по самоубийства в света, най-много в две възрастови групи – старческа и младежка. 32% от завършилите висше образование са дипломирани в естествени или инженерни науки поставяйки страната на първо място в списъка на ОИСР. РК е лидер в IT сектора Самсунг Електроникс и LG са начело на световния пазар, а 88% от корейското население притежава смартфони. Освен това страната е с най-бързия интернет в света, а през 2005 става първата страна минала напълно на широколентов достъп.

География

Сателитна снимка на Южна Корея

Южна Корея заема южните части на Корейския полуостров в източната част на Азия. Граничи по суша само със Северна Корея на север, като поради напрегнатите отношения между двете държави от двете страни на границата има четирикилометрова демилитаризирана зона. Разположена в края на полуострова, Южна Корея опира в няколко морета – Жълто море на запад, Японско море на изток и Корейския проток и Източнокитайско море на юг. Общата площ на страната е 100 210 km².

Най-високата точка на Южна Корея е Хала-сан, изгаснал вулкан с височина 1 950 m, който формира остров Чеджу. Островът е разположен на около 100 km от южния бряг на Корейския полуостров. Той е и най-големият остров с площ от 1 845 km². Веригата Тебек формира основната планинска система на страната. Тя се простира на юг и на север успоредно на източния бряг. Други 4 вериги се простират от планинската верига Тебек, включително веригата Собек, която е втората по големина планинска система. Веригата Собек се разклонява на югозапад от веригата Тебек, разделяйки южната част на страната. Най-високият връх в континенталната част, Чири-сан (1 915 m), се издига в южната част от веригата Собек. Планинските вериги на континента са формирани чрез геоложко нагъване, за разлика от вулканичния произход на Хала-сан. В континенталната част на Южна Корея няма области с вулканична активност и земетресенията са рядкост.

Местният климат е относително умерен с по-силни валежи основно през лятото по време на краткия дъждовен период, наречен Джангма, и със зими, които могат да бъдат доста студени. Средномесечната температура за януари в Сеул е в обхвата от -7°C до 1°C, а средната температура за юли варира от 22°C до 29°C. Зимните температури са по-високи по протежение на южния бряг и значително по-ниски във вътрешната планинска част. Валежите са концентрирани през летните месеци от юни до септември. Южният бряг е подложен на влиянието на късни летни тайфуни, които довеждат силни ветрове и валежи. Средногодишните валежи варират от 1 370 милиметра в Сеул до 1 470 милиметра в Бусан.

други езици
Afrikaans: Suid-Korea
Alemannisch: Südkorea
አማርኛ: ደቡብ ኮርያ
aragonés: Coreya d'o Sud
Ænglisc: Sūþcorēa
asturianu: Corea del Sur
azərbaycanca: Cənubi Koreya
تۆرکجه: جنوبی کوره
башҡортса: Көньяҡ Корея
Boarisch: Südkorea
žemaitėška: Pėitū Kuoriejė
Bikol Central: Sur nin Korea
беларуская: Паўднёвая Карэя
беларуская (тарашкевіца)‎: Рэспубліка Карэя
Bislama: Saot Koria
বিষ্ণুপ্রিয়া মণিপুরী: খা কোরিয়া
brezhoneg: Republik Korea
bosanski: Južna Koreja
ᨅᨔ ᨕᨘᨁᨗ: Korea Selatan
català: Corea del Sud
Chavacano de Zamboanga: Corea del Sur
Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄: Dâi-hàng Mìng-guók
нохчийн: Къилба Корей
qırımtatarca: Cenübiy Koreya
čeština: Jižní Korea
kaszëbsczi: Repùblika Kòreji
Cymraeg: De Corea
dansk: Sydkorea
Deutsch: Südkorea
dolnoserbski: Pódpołdnjowa Koreja
ދިވެހިބަސް: ދެކުނު ކޮރެއާ
eʋegbe: South Korea
Ελληνικά: Νότια Κορέα
English: South Korea
Esperanto: Sud-Koreio
español: Corea del Sur
euskara: Hego Korea
estremeñu: Corea del Sul
فارسی: کره جنوبی
føroyskt: Suðurkorea
français: Corée du Sud
arpetan: Corê du Sud
Nordfriisk: Süüdkorea
贛語: 韓國
Gàidhlig: Coirèa a Deas
galego: Corea do Sur
Avañe'ẽ: Ñemby Koréa
गोंयची कोंकणी / Gõychi Konknni: दक्षिण कोरिया
客家語/Hak-kâ-ngî: Thai-hòn Mìn-koet
Fiji Hindi: South Korea
hrvatski: Južna Koreja
hornjoserbsce: Južna Koreja
Kreyòl ayisyen: Kore disid
magyar: Dél-Korea
interlingua: Corea del Sud
Bahasa Indonesia: Korea Selatan
Interlingue: Sud-Korea
Iñupiak: Natiq Korea
íslenska: Suður-Kórea
italiano: Corea del Sud
日本語: 大韓民国
Patois: Sout Koria
la .lojban.: snanu zei .xanguk
Basa Jawa: Koréa Kidul
Qaraqalpaqsha: Qubla Koreya
Taqbaylit: Kurya n Wenẓul
Gĩkũyũ: South Korea
kalaallisut: Korea Kujalleq
ភាសាខ្មែរ: កូរ៉េខាងត្បូង
한국어: 대한민국
къарачай-малкъар: Корея Республика
kernowek: Korea Dhyhow
Кыргызча: Түштүк Корея
Lëtzebuergesch: Republik Korea
Limburgs: Zuud-Korea
Ligure: Corea do Sud
lumbaart: Curea del Süd
lingála: Koré ya Súdi
لۊری شومالی: کورأ هارگأ
lietuvių: Pietų Korėja
latviešu: Dienvidkoreja
Malagasy: Korea Atsimo
олык марий: Кечывалвел Корей
Baso Minangkabau: Korea Salatan
македонски: Јужна Кореја
молдовеняскэ: Корея де Суд
Bahasa Melayu: Korea Selatan
مازِرونی: جنوبی کره
Dorerin Naoero: Ripubrikin Korea
Napulitano: Corea d''o Sud
Plattdüütsch: Süüdkorea
Nedersaksies: Zuud-Korea
नेपाल भाषा: दक्षिण कोरिया
Nederlands: Zuid-Korea
norsk nynorsk: Sør-Korea
norsk: Sør-Korea
Novial: Sud Korea
Nouormand: Corée du Sud
Livvinkarjala: Suvi Korea
Kapampangan: Mauling Korea
Papiamentu: Sur Korea
Norfuk / Pitkern: Sowth Koriya
Piemontèis: Coréa dël Sud
پنجابی: دکھنی کوریا
português: Coreia do Sul
Runa Simi: Tayhan Republika
rumantsch: Corea dal Sid
română: Coreea de Sud
tarandíne: Coree d'u Sud
русиньскый: Южна Корея
संस्कृतम्: दक्षिणकोरिया
sicilianu: Corea dû Sud
davvisámegiella: Lulli-Korea
srpskohrvatski / српскохрватски: Južna Koreja
Simple English: South Korea
slovenščina: Južna Koreja
Gagana Samoa: Kolea i Saute
chiShona: South Korea
Soomaaliga: Koonfur Kuuriya
српски / srpski: Јужна Кореја
Basa Sunda: Koréa Kidul
svenska: Sydkorea
Kiswahili: Korea Kusini
ትግርኛ: ደቡብ ኮርያ
Tagalog: Timog Korea
Tok Pisin: Saut Koria
Türkçe: Güney Kore
Xitsonga: Korea Dzonga
татарча/tatarça: Көньяк Корея
chiTumbuka: South Korea
тыва дыл: Мурнуу Корея
ئۇيغۇرچە / Uyghurche: كورىيە
українська: Південна Корея
oʻzbekcha/ўзбекча: Koreya Respublikasi
vèneto: Corea del Sud
vepsän kel’: Korejan Tazovaldkund
Tiếng Việt: Hàn Quốc
West-Vlams: Zuud-Korea
吴语: 大韩民国
მარგალური: ობჟათე კორეა
ייִדיש: דרום קארעע
Vahcuengh: Hanzgoz
Zeêuws: Zuud-Korea
中文: 大韩民国
文言: 大韓民國
Bân-lâm-gú: Tāi-hân Bîn-kok
粵語: 大韓民國