Швейцария

Швейцарска конфедерация
На местните езици:
  • ((de)) Schweizerische Eidgenossenschaft
  • ((fr)) Confédération suisse
  • ((it)) Confederazione Svizzera
  • ((la)) Confoederatio Helvetica
Швейцария
Герб на Швейцария
( знаме) ( герб)
Девиз: „Един за всички, всички за един“
Национален химн: Швейцарски псалм
Наименование на местния жител: швейцарец
Местоположение на Швейцария
Местоположение на Швейцария
География и население
Площ 41 285,0 km²
( на 132-ро място)
Граници  • Германия  Германия
 • Франция  Франция
 • Италия  Италия
 • Австрия  Австрия
 • Лихтенщайн  Лихтенщайн
Столица Берн ( де факто)
Най-голям град Цюрих
Официален език немски, френски, италиански и реторомански
Население
(пребр., 01.01.2016)
Повишение 8 325 194 [1]
( на 95-то място)
Гъстота на нас. 199 души/km²
( на 65-то място)
Управление
Президент Ален Берсе
Федерален канцлер Валтер Турнхер
История
Независимост
— Обявена
– Призната
Вечен съюз
1 август 1291
24 октомври 1648
Икономика
БВП (ППС, 2016) $662 трлн. [2]
( на 20-то място)
БВП на човек (ППС) $ 43 007 [2]
ИЧР Повишение 0,874 [3] (много висок)
( 13-то място)
Валута Франк ( CHF)
Други данни
Часова зона CET ( UTC+1)
Интернет домейн .ch
Телефонен код 41

Швейцария, официално Швейцарска конфедерация, е малка вътрешноконтинентална конфедерация от двадесет и шест кантона в Централна Европа. Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва съкращението на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет- домейн) – CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название Helvetia. Площта ѝ е 41 749 km², от които 39 996 km² суша и 1 753 km² водна площ. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток.

Швейцария няма официална столица. Седалище на федералните правителство и парламент (и де факто столица) е федералният град Берн. Други големи градове с икономическо и културно значение са Цюрих, Женева, Базел, Лозана и Люцерн.

Населението на страната е около 8 милиона души, като се състои от три основни етнолингвистични групи – немска, френска и италианска – и малък процент ретороманско говорещо население. Имигрантите наброяват около 2 милиона. В този смисъл швейцарците нямат единна национална идентичност, а са група от народи, споделящи обща история и ценности като федерализъм, неутралитет и пряка демокрация, [4] както и приспособеността към алпийската природа. [5]

Икономиката на Швейцария е една от най-развитите в света. Тя се нарежда на деветнадесето място по размер на брутния вътрешен продукт и на шесто по БВП глава от населението. Качеството на живот в страната се оценява изключително високо, като Цюрих и Женева редовно заемат челни позиции в различни световни класации. [6]

В международните си отношения Швейцария традиционно поддържа неутралитет, като не е участвала като страна във въоръжени конфликти от 1815 г. Това е една от причините на територията ѝ да са разположени седалищата на редица международни хуманитарни, икономически и спортни организации, включително Червения кръст, Световната търговска организация и ФИФА.

По традиция Швейцария се счита за основана на 1 август 1291 г. На тази дата е и националният празник на страната.

История

Швейцария е федерация на относително автономни кантони, някои от които имат история на конфедерации повече от 720 години, слагащи ги вероятно сред най-старите оцелели републики в света.

Битката при Лаупен (1339) между швейцарски и савойски войски

Ранна история (1291 – 1523)

Съгласно популярната легенда, през 1291 г. представители на три кантона – Ури, Швиц и Нидвалден, подписали Федералната Харта. Хартата обединила включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите, които били на немския трон на Свещената Римска империя. В битката при Моргартен на 15 ноември 1315 г. швейцарската армия победила хабсбургската и така осигурила полуавтономия на швейцарската Конфедерация. Автентичността на Федералната харта е оспорвана от много историци. За пръв път за митичното събитие се споменава през 1470 г. в Бялата книга от Зарнен (без обаче то да бъде датирано). През 16-и век историкът Егидиус Чуди за пръв път датира събитието, което според него се е случило на 8 ноември 1307 г. През 1891 г. митът отново претърпява промяна – поради желанието на жителите на кантон Берн да празнуват кръгла годишнина, за година на създаване на швейцарската конфедерация е определена 1291 г., а за ден е избран 1 август, който и до днес е национален празник.

През 1353 г. към първите три кантона се присъединили кантоните Гларус и Цуг и градовете Цюрих, Люцерн и Берн, формиращи „Старата Федерация“ от 8 кантона, оцеляла през по-голямата част на 15-и век (въпреки че Цюрих е изключен от конфедерацията през 1440 г. поради териториален конфликт) и довела до нарастване на силата и богатството на федерацията – и в частност по времето на Шарл Смелия от Бургундия през 1470 г., и до успеха на швейцарските наемници. Традиционното изброяване на кантоните е вследствие от реда на тяхното присъединяване, като 8-те формиращи „Старата Федерация“ са споменавани първи. Де факто независимостта си от Свещената Римска империя Швейцария извоюва през 1506, 7 години след победата над Швабската лига. Успехът на швейцарските войници впечатлява папа Юлий II, който сформира специална наемна гвардия за охрана на папската държава.

Реформация и независимост (1523 – 1848)

Улрих Цвингли

Улрих Цвингли дава началото на Реформацията в Швейцария през 1523 г., като Цюрих и още 5 кантона приемат протестантството, а другите остават католически. Това довежда до кратки междуособни войни между кантоните, познати като Капелови войни – първата е през 1529 г. и е почти безкръвна, докато по време на втората (през 1531 г.) се водят активни сражения между протестанския Цюрих и католическите Цуг, Швиц и Ури. Победата на католиците във Втората Капелова война дава началото на контрареформаторски политики в Швейцария. Схизмата между католици и протестанти на практика парализира външната политика на държавата до 18 век. Въпреки това Швейцария успява да запази неутралитет по време на Тридесетгодишната война, отчасти заради зависимостта на европейските държави от швейцарските наемници. Законодателният орган на швейцарската конфедерация по това време – т.нар. Тагзатцунг се обявява против участие на конфедерацията във военни действия и отказва преход на войски от други държави през територията си. Единственото изключение е направено за Анри дьо Роан, комуто е позволено да премине през протестантските кантони, за да стигне до Граубюнден. Граубюнден остава единственият швейцарски кантон, засегнат от войната, най-вече защото по това време не участва в Конфедерацията. Останалите кантони съумяват да избегнат военни действия, и успешно отразяват шведско нападение край Бодензее през 1647 г.

Капеловата млечна супа, картина от 1869 г. Според легендата, по време на първата Капелова война войниците от двете страни заедно пили млечна супа, вместо да водят сражения

Договорът от Вестфалия през 1648 Швейцария най-накрая получава официална независимост от Свещената Римска империя. Страната обаче не остава стабилна. През 1653 г. избухва селско въстание заради проведена валутна девалвация. Правителството успява да потуши селските бунтове, като същевременно провежда данъчни облекчения и избягва налагането на абсолютистки режим, както се случва по-късно в повечето други европейски държави. Напрежението в обществото обаче се запазва, и нови опити за въстания са направени при двете Вилмергенски битки (1656 и 1712 година).

По време на Революционните войни Франция превзема Австрия, обграждайки напълно Швейцарската конфедерация. През 1798 г. французите я превземат и създават на нейно място единна Хелветска република. Уповаването на френски войници за териториална защита, както и премахването на кантоните правят това държавно формирование непопулярно сред швейцарците, и то остава нестабилно по време на краткото си съществуване. През 1803 г. Наполеон частично възстановява автономията на кантоните; към страната са присъединени дотогава съюзните територии Ааргау, Тургау, Граубюнден, Сен Гален, Во и Тичино като пълноправни кантони. Виенският конгрес през 1815 година възстановява независимостта на Швейцария, която бива призната от европейските държави. Тогава се състои и последното териториално разширение на страната с присъединяването на Ньошател, Вале и Женева.

Съвременна Швейцария (1848 – днес)

През 1847 г. католическите кантони сформират собствен съюз вътре в конфедерацията, което довежда до кратка гражданска война с протестантите (т.нар. Зонербундска война), която трае един месец и взима по-малко от 100 жертви. Това е последният значителен конфликт на територията на страната. На следващата година е приета федерална конституция, към която са нанесени поправки през 1874 г. Оттогава започва период на стабилност и икономически подем.

През Първата световна война европейските държави не поставят под въпрос неутралитета на Швейцария. През Втората световна война Нацистка Германия разработва планове за инвазия, но се отказва. [7] Въпреки това страната се подготвя за нападение и създава добре организирана отбранителна мрежа. Швейцарската националсоциалистическа партия призовава за аншлус с Германия, но въпросът дори не бива поставен на дневен ред в политическите среди. По време на войната Швейцария е предпочитано място за стартиране на шпионски мисии и водене на преговори. Страната също си осигурява неутралитет и като снабдява Германия с висококачествени машини, оптически прибори за самолети, часовници, електроенергия и млечни продукти. Във военновременните години швейцарският франк остава единствената значима свободно конвертируема валута в света, вследствие на което Съюзниците и Оста продават големи количества злато на Швейцарската национална банка.

След края на Втората световна война и при нарастващата мощ на ядрените суперсили САЩ и СССР, Швейцария започва работа по своя програма за атомно оръжие. Мнозинството от населението подкрепя инициативата, а Федералният технологичен институт в Цюрих се заема със същинската работа по проекта. Сформираният през 1968 г. Договор за неразпространение на ядрените оръжия обаче е видян като по-изгодна и мирна алтернатива, и ядрената програма за военни цели е прекратена.

През 1963 г. Швейцария става членка на Съвета на Европа. На жените е дадено право на глас едва през 1971 г., а участието на страната в ООН е официално ратифицирано през 2002 г., което я прави единствената държава, присъединила се към организацията чрез референдум. Швейцария не е член на Европейския съюз, но е част от Шенгенското пространство.

други езици
Acèh: Swiss
адыгабзэ: Швейцарие
Afrikaans: Switserland
Alemannisch: Schweiz
አማርኛ: ስዊዘርላንድ
aragonés: Suiza
Ænglisc: Swissland
العربية: سويسرا
ܐܪܡܝܐ: ܣܘܝܣܪܐ
مصرى: سويسرا
অসমীয়া: ছুইজাৰলেণ্ড
asturianu: Suiza
Aymar aru: Switsira
azərbaycanca: İsveçrə
تۆرکجه: سوئیس
башҡортса: Швейцария
Boarisch: Schweiz
žemaitėška: Šveicarėjė
Bikol Central: Suisa
беларуская: Швейцарыя
беларуская (тарашкевіца)‎: Швайцарыя
Bislama: Switzerland
བོད་ཡིག: སུད་སི།
বিষ্ণুপ্রিয়া মণিপুরী: সুইজারল্যান্ড
brezhoneg: Suis
bosanski: Švicarska
ᨅᨔ ᨕᨘᨁᨗ: Swiss
буряад: Швейцари
català: Suïssa
Chavacano de Zamboanga: Suiza
Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄: Sôi-sê̤ṳ
нохчийн: Швейцари
Cebuano: Swisa
ᏣᎳᎩ: ᏍᏫᏍ
Tsetsêhestâhese: Switzerland
کوردی: سویس
corsu: Sguìzzera
qırımtatarca: İsviçre
čeština: Švýcarsko
kaszëbsczi: Szwajcarskô
словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ: Свицєра
Чӑвашла: Швейцари
Cymraeg: Y Swistir
dansk: Schweiz
Deutsch: Schweiz
Zazaki: İswiçre
dolnoserbski: Šwicarska
ދިވެހިބަސް: ސުވިޒަލޭންޑު
eʋegbe: Switzerland
Ελληνικά: Ελβετία
emiliàn e rumagnòl: Svézzra
English: Switzerland
Esperanto: Svislando
español: Suiza
eesti: Šveits
euskara: Suitza
estremeñu: Suiça
فارسی: سوئیس
Fulfulde: Suwis
suomi: Sveitsi
Võro: Sveits
føroyskt: Sveis
français: Suisse
arpetan: Suisse
Nordfriisk: Swaits
furlan: Svuizare
Gaeilge: An Eilvéis
Gagauz: Elveţiya
Gàidhlig: An Eilbheis
galego: Suíza
Avañe'ẽ: Suísa
गोंयची कोंकणी / Gõychi Konknni: स्वित्झर्लंड
客家語/Hak-kâ-ngî: Sui-sṳ
Hawaiʻi: Kuikilani
עברית: שווייץ
Fiji Hindi: Switzerland
hrvatski: Švicarska
hornjoserbsce: Šwicarska
Kreyòl ayisyen: Swis
magyar: Svájc
Հայերեն: Շվեյցարիա
interlingua: Switza
Bahasa Indonesia: Swiss
Interlingue: Svissia
Ilokano: Suisa
Ido: Suisia
íslenska: Sviss
italiano: Svizzera
日本語: スイス
Patois: Suitsalan
la .lojban.: elvetias
Basa Jawa: Switserlan
ქართული: შვეიცარია
Qaraqalpaqsha: Shveytsariya
Адыгэбзэ: Шуейцарэ
Kabɩyɛ: Suwiisi
Kongo: Suisi
қазақша: Швейцария
kalaallisut: Schweizi
한국어: 스위스
Перем Коми: Швейцарму
къарачай-малкъар: Швейцария
Ripoarisch: Schweiz
Kurdî: Swîsre
kernowek: Swistir
Кыргызча: Швейцария
Latina: Helvetia
Ladino: Suisa
Lëtzebuergesch: Schwäiz
лезги: Швейцария
Limburgs: Zwitserland
Ligure: Svissea
lumbaart: Svìzzera
lingála: Swisi
lietuvių: Šveicarija
latgaļu: Šveicareja
latviešu: Šveice
мокшень: Швайцарие
Malagasy: Soisa
олык марий: Швейцарий
македонски: Швајцарија
монгол: Швейцари
Bahasa Melayu: Switzerland
Malti: Żvizzera
မြန်မာဘာသာ: ဆွစ်ဇာလန်နိုင်ငံ
مازِرونی: سوییس
Dorerin Naoero: Witsierand
Nāhuatl: Suiza
Napulitano: Sguizzera
Plattdüütsch: Swiez
Nedersaksies: Zwitserlaand
नेपाल भाषा: स्वित्जरल्यान्द
Nederlands: Zwitserland
norsk nynorsk: Sveits
norsk: Sveits
Novial: Suisia
Nouormand: Suisse
Sesotho sa Leboa: Switzerland
Chi-Chewa: Switzerland
occitan: Soïssa
Livvinkarjala: Šveitsarii
Pangasinan: Switzerland
Kapampangan: Suiza
Papiamentu: Suisa
Picard: Suisse
Deitsch: Schweiz
Pälzisch: Schweiz
Norfuk / Pitkern: Switsaland
polski: Szwajcaria
Piemontèis: Svìssera
پنجابی: سویٹزرلینڈ
Ποντιακά: Ελβετία
پښتو: سويس
português: Suíça
Runa Simi: Suwisa
rumantsch: Svizra
Romani: Elveciya
română: Elveția
armãneashti: Shwaitsã
tarandíne: Svizzere
русский: Швейцария
русиньскый: Швайц
Kinyarwanda: Ubusuwisi
саха тыла: Швейцария
sardu: Isvìtzera
sicilianu: Svìzzira
davvisámegiella: Šveica
srpskohrvatski / српскохрватски: Švajcarska
Simple English: Switzerland
slovenčina: Švajčiarsko
slovenščina: Švica
Gagana Samoa: Suitiselani
chiShona: Switzerland
Soomaaliga: Iswisarland
shqip: Zvicra
српски / srpski: Швајцарска
Sranantongo: Swiskondre
SiSwati: ISwizalendi
Seeltersk: Swaits
Basa Sunda: Suis
svenska: Schweiz
Kiswahili: Uswisi
ślůnski: Szwajcaryjo
tetun: Suisa
тоҷикӣ: Швейтсария
Türkmençe: Şweýsariýa
Tagalog: Suwisa
Tok Pisin: Suwisalan
Türkçe: İsviçre
Xitsonga: Switzerland
chiTumbuka: Switzerland
тыва дыл: Швейцария
удмурт: Швейцария
ئۇيغۇرچە / Uyghurche: شۋېتسارىيە
українська: Швейцарія
oʻzbekcha/ўзбекча: Shveysariya
vèneto: Svìzera
vepsän kel’: Šveicarii
Tiếng Việt: Thụy Sĩ
West-Vlams: Zwitserland
Volapük: Jveizän
walon: Swisse
Winaray: Swiza
Wolof: Suwis
吴语: 瑞士
isiXhosa: Switserii
მარგალური: შვეიცარია
ייִדיש: שווייץ
Yorùbá: Swítsàlandì
Vahcuengh: Nyeiqswq
Zeêuws: Zwitserland
中文: 瑞士
文言: 瑞士
Bân-lâm-gú: Sūi-se
粵語: 瑞士