Курфюрст

Курфюрстите (на немски: Kurfürst) са членове на избирателната колегия на Свещената Римска империя, имаща функцията да избира германски император.[1] От 15 век нататък изборът често е формално потвърждение на фактически династичното наследяване на поста. Формално курфюрстите избират крал на римляните, който става император на Свещената Римска империя едва след коронация от папата. Карл V е последният коронясан император. Всички негови наследници са само „избрани императори“. Курфюрстите са принцове на Империята, но имат и някои допълнителни привилегии извън избирателното право, които не са позволени на останалите им събратя.

През по-голямата част от историята на Свещената Римска империя (от 13-14 век) курфюрстите са седем, включително трима духовни (архиепископът на Майнц, архиепископът на Трир и архиепископът на Кьолн) и четирима светски (кралят на Бохемия, пфалц-графът на Рейн, херцогът на Саксония и маркграфът на Бранденбург). Други курфюрсти, добавени през 17 век, са херцозите на Бавария и херцозите на Брауншвайг-Люнебург. В началото на 19 век са добавени няколко нови курфюрсти, но те никога не участват в избори, тъй като Свещената Римска империя е премахната от Наполеон Бонапарт на 6 август 1806.

Съставът и броят през вековете

Германската практика за избор на монарх води началото си от времето, когато германските племена образували съюзи по определен повод и избирали за тази цел водач. Избори са провеждани нередовно от франките, сред чиито наследници са Франция и Германия. Френската монархия постепенно става наследствена, но германската остава изборна. Първоначално всички мъже упражняват правото си на глас в такива избори, но в крайна сметка избирателните права остават достояние на ограничен кръг влиятелни личности в държавата. При избора на Лотар II през 1125 малък кръг изявени благородници избират монарха и след това го представят за одобрение на останалите магнати. С времето правото на избор се ограничава до определен кръг принцове и процедурата по одобрение от благородничеството е изоставена.

12 век

Избирателната колегия е спомената през 1152 и отново през 1198. В писмо на папа Урбан IV се споменава, че от „незапомнени времена“ седем принца (архиепископите на Майнц, Трир и Кьолн, заедно с херцозите на франките, швабите, саксонците и баварците) притежават правото на избор на император. Тримата споменати архиепископи ръководят едни от най-богатите и влиятелни епархии в Европа, а четиримата херцози контролират старата франкска територия, както и важни наследствени служби.

Промени през 13 век

През 13 век франконската и швабската херцогски династии се прекъсват и техните избирателни претенции преминават към пфалц-графа на Рейн и маркграфа на Бранденбург.

Нюрнбергска хроника Португалска хроника
1

Първоначално Пфалц и Бавария се контролират от едно и също лице, но през 1253 са разделени между двама представители на династията Вителсбах. Останалите курфюрсти отказват да допуснат двама представители на една и съща династия до избирателните права, така че започва ожесточено съперничество между пфалц-графа и херцога на Бавария. Междувременно кралят на Бохемия, който държи и древната имперска служба на Първи виночерпец, предявява претенции за участие в изборите. Противопоставят му аргумента, че кралството му не е германско. Златната була от 1356 поставя край на споровете. Според нея право да избират краля имат архиепископите на Майнц, Трир и Кьолн, както и кралят на Бохемия, пфалц-графът, херцогът на Саксония и маркграфът на Бранденбург.

Ратификацията на Мюнстерския договор от Герхард Терборх

17 век

Съставът на колегията остава непроменен до 17 век. През 1621 курфюрстът на Пфалц Фридрих V е поставен извън закона от императора, заради участието си в Бохемското въстание, част от Тридесетгодишната война. Мястото на пфалц-графа е предадено на херцога на Бавария, глава на младшия клон на династията. Първоначално херцогът държи избирателните права лично, но по-късно те стават наследствени заедно с херцогството.

Когато през 1648година Тридесетгодишната война завършва с Вестфалския мир, наричан още Мюнстерски договор, е създадено ново курфюрстко място за пфалц-графа на Рейн. Тъй като курфюрстът на Бавария запазва мястото си, общият брой на курфюрстите става осем.

През 1692 година, вследствие на наследяването на Пфалц от католическия клон на династията Вителсбах, се застрашава религиозния баланс в изборната колегия, броят на курфюрстите е увеличен на девет. Новото място е дадено на херцозите на Брауншвайг-Люнебург, които стават известни като курфюрсти на Хановер. Райхстагът потвърждава официално новото място през 1708.

18 век

През 1706 курфюрстът на Бавария и архиепископът на Кьолн са поставени извън закона по време на Войната за испанското наследство, но и двамата са възстановени през 1714 след Баденския мир. През 1777 броят на курфюрстите и намален на осем, след като курфюрстът на Пфалц наследява Бавария.

19 век и Наполеон и премахване на империята

Нашествието на Наполеон в началото на 19 век предизвиква множество изменения в състава на колегията. Договорът от Люнвил (1801), който отстъпва левия бряг на Рейн на Франция, довежда до изключването на архиепископите на Трир и Кьолн и преместването на третия църковен курфюрст от Майнц в Регенсбург.

През 1803 са създадени курфюрстки места за херцога на Вюртемберг, маркграфа на Баден, ландграфа на Хесен-Касел и херцога на Залцбург, като броят на курфюрстите достига десет. Когато Австрия анексира Залцбург след договора от Пресбург (1805), херцогът на Залцбург се премества във Вюрцбург и запазва курфюрсткото си място. Новите курфюрсти не успяват да използват гласа си, тъй като Свещената Римска империя е премахната през 1806, а новите постове никога не са потвърдени от императора.

други езици
Afrikaans: Keurvors
Alemannisch: Kurfürst
العربية: أمير ناخب
беларуская: Курфюрст
brezhoneg: Priñs-dilenner
čeština: Kurfiřt
dansk: Kurfyrste
Deutsch: Kurfürst
Esperanto: Princo-elektisto
eesti: Kuurvürst
français: Prince-électeur
עברית: נסיך בוחר
hrvatski: Izborni knezovi
Հայերեն: Կուրֆյուրստ
interlingua: Principe-elector
Bahasa Indonesia: Raja-pemilih
íslenska: Kjörfursti
日本語: 選帝侯
한국어: 선제후
lietuvių: Kurfiurstas
latviešu: Kūrfirsts
македонски: Курфирст
Nederlands: Keurvorst
norsk nynorsk: Kurfyrste
norsk: Kurfyrste
Pälzisch: Kurfürst
português: Príncipe-eleitor
română: Prinț elector
русский: Курфюрст
srpskohrvatski / српскохрватски: Izborni knez
Simple English: Prince-elector
slovenčina: Kurfirst
slovenščina: Volilni knez
српски / srpski: Кнежеви-изборници
Seeltersk: Kurfürst
svenska: Kurfurste
Türkçe: Elektörlük
татарча/tatarça: Курфүрст
удмурт: Курфюрст
українська: Курфюрст
Tiếng Việt: Kurfürst
West-Vlams: Keurvorst
中文: 选帝侯